ГЪ̀ГРАВЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Вид звънче с кълбовидна форма, прикрепвано обикн. към шията на кон, теле и под., което издава специфичен глух звук. Привечер по пътя се зададе каруца, конете, едри като лами, целите в пиринчени гъгравчета, звънят, звънят. Й. Радичков, ББ, 29.