ГЪГРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪГРЯ, ‑еш, мин. св. гъ̀гра̀х, несв., непрех. Диал. Говоря, приказвам, обикн. високо, силно или назидателно. — Трябва да се постегнем, Борисе — пресрещна ме един ден той. — С право ме гъгри Тона. В това село, вика, нашата къща последна остана. П. Ангелов, Ж, 179. Снощи си, мамо, йотидох / на Радината седянка, / постоях, мамо, послушах, / у Радини ора гъгреа, / гъгреа, годеж правеа. Нар. пес., СбВСт, 765.