ГЪДЕЛИЧКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪДЕЛЍЧКАМ, ‑аш, несв. прех. 1. Причинавям чрез леки повтарящи се докосвания до определени чувствителни места на тялото потрепване, обикн. придружено с нервен смях. Найден задрямва в полата ѝ.
Иска да го събуди, взема тънка трева и го гъделичка по шията. К. Петканов, ОБ, 230. Когато дойде някое от внучетата му,.. стрико Даме го гъделичка и боцка с мустаките си под гушката. Д. Талев, И, 225. Добродушният месар лежи на плочите, върху едно чердже.. Краката му са запретнати над коленете.., а между двата пръста на десния му крак са се наврели две-три мухи и го гъделичкат. Месарят се усмихва под мустак, но от леност, не смее да шавне. А. Каралийчев, С, 182. Над целия керван надвиснала смъртта. Тогава студените женски сърца се стоплили и намерили живот за детето.. Щом надуело по-силно гайдата си, баба Карталка го поемала на ръце е го гъделичкала. Д. Вълев, Ж, 19. — Остави го тоя варварин! — свиваше пренебрежително устни Зоя и гъделичкаше императора зад ухото. А. Гуляшки, ЗВ, 97. // Няколкократно леко докосвам, допирам кожата на някого, предизвиквайки дразнене, обикн. приятно. Навред беше влажно, нямаше вече паяжините, които гъделичкаха по-рано носа и бузите, когато човек върви из сечищата. Ем. Станев, ЯГ, 46. Абдул Азис въртеше и кимаше глава към едната и другата страна на улицата, при което синият, приличен на метличка пискюл на цилиндричния му фес приятно го гъделичкаше по врата. Ст. Дичев, ЗС I, 15. Тя беше разбрадена, а двете ѝ сплитки коси, отметнати назад, гъделичкаха голите ми ръце. Г. Белев, ПЕМ, 13. Аз усещах как лъчите гъделичкат одрасканото ми лице, как се затопля гърбът ми и ми ставаше приятно. Кр. Григоров, ОНУ, 114.
2. Предизвиквам леко дразнене в даден сетивен орган, обикн. свързано с приятно усещане. Парата от горещия чай и приятната миризма от препечения хляб се носеха из въздуха, гъделичкаха носа и на човек му се прияждаше. П. Михайлов, МП, 83. А в други дни мама мазваше зелника с лъжичка масло.. Приятна миризма на прясно препържено масло гъделичка ноздрите ти и веднага устата ти се напълват със слюнка. Кр. Григоров, ОНУ, 124. ● С такъв език се пишат гладки стихове.., които гъделичкат слуха и бръмчат, без да заронят нещо в душата на читателя. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 123.
3. Прен. Леко възбуждам, леко дразня у някого някакво чувство, слабост и под. Когато в каруцата и двата коня са жребци, онова, което гъделичка славолюбието на човека, е туй, че наближат ли да влязат в някое село, те захващат да цвилят и да играят. Й. Йовков, АМГ, 136. — Терорът е средство за борба с две остриета. Ако паралелно с него няма пропаганда, която да разяснява с каква цел се извършва, той наврежда, защото буржоазната преса веднага почва да гъделичка християнските чувства на еснафите — каза Анастаси. Ем. Станев, ИК I и II, 150. Той си мислеше, че не заслужава такава хубава мома, но беше уверен, че тя се е нагласила заради него. Това го учудваше, а същевременно то гъделчкаше самолюбието му и му беше приятно. Г. Караславов, ОХ I, 405. Изненадах се колко ловко гъделичкаше суетността на много офицери. Той лично познаваше може би половината от офицерския състав, при среща на всекиго казваше по някоя дума. П. Илиев, ЛВ, 178. — Какво става с годеницата ви? — Какво искате да става? — Няма ли да ревнува, ако узнае, че сме били заедно? Виктор се засмива, разговорът гъделичка и разпалва самочувствието му.. — Не се страхувайте, имам достатъчно свобода на действие. Др. Асенов, ТКНП, 249. Видимо доволен от обясненията на кандидата за женитба,.., запасното полковниче се отпуща на облегалото на креслото си, заглежда се някъде в тавана и гъделичка съзнанието си с приятната мисъл, че дъщеря му ще влезе в добро семейство. Св. Минков, РТК, 101-102. Гъделичкам животинските инстинкти на тълпата. △ Гъделичкам страстите на хората. △ Гъделичкам тщеславието. // Лаская. — Сега относно тия войници. Не ги познавам добре, но трябва да ти кажа откровено, че вярвам на Слановски. Ти обичаш да те гъделичкат и боя се, че ти са влезли под кожата. В. Нешков, Н, 266. Той често беше груб, не гъделичкаше никого. Ив. Вазов, Съч. VI, 71.
4. Прен. За мисъл, желание и под. — леко безпокоя, измъчвам, чопля, човъркам някого. Стоян попоглеждаше наедрялото тяло на жена си изпод вежди, с пресилена сериозност, макар постоянно да го гъделичкаше детинско любопитство. Д. Талев, ЖС, 93. И Здравко си мълчеше, но все нещо като че го гъделичкаше отвътре, та едва се държеше. Кр. Григоров, Н, 163. Не мога да кажа, че с Геня бяхме тъй мрачни, както мрачни ставаха евенките. Напротив, като че бяхме на ръба на някакво приключение и то ни гъделичкаше с неизвестността си. Й. Радичков, НД, 137. гъделичкам се страд.
— Друга (диал.) форма: гъдълѝчкам.