ГЪДЕЛИЧКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪДЕЛЍЧКАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гъделичкам и от гъделичкам се. Но момчетата се спряха тук.. и влязоха във водата.. Топлата вода се усещаше само като някакво леко, почти въздушно гъделичкане на тялото. К. Константинов, СЧЗ, 86-87. Той изпъваше длан, за да се разхожда калинката по-дълго, потръпваше от нежното гъделичкане. В. Андреев, ПР, 146.

— Друга (диал.) форма: гъдълѝчкане.