ГЪДУЛА̀РИН

ГЪДУЛА̀РИН, мн. гъдула̀ри, м. Остар. сега простонар. Гъдулар. Девет дни и девет нощи пиха вино и пяха песни четиримата. Един стар едноок гъдуларин им свиреше. А. Каралийчев, ПС I, 21. Ала и аз имам кого да тача, имам ей, гъдуларино, и ти, песнопойко — извика гръмко разбойникът и пак удари с пестница по масата. Ст. Загорчинов, ДП, 478.

Списък на думите по буква