ГЪДЪ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; гъдъ̀лна, ‑еш, мин. св. гъдъ̀лна̀х, св., прех. Диал. Погъделичквам. От стеснение петелът премижаваше с оклюмнала глава. Деверът го гъдълна под крилото и извика: — Виж каква стока. Само за тамазлък! Г. Краев, Ч, 35. гъдълвам се, гъдълна се страд.