ГЪЖВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЖВА ж. Диал. 1. Преплетени в кръг и усукани жилави пръчки, които служат обикновено за прикрепване на нещо към кол. Портичката си стоеше затворена, прикачена с лескова гъжва. Кр. Григоров, ПЧ, 117. Полицейският стражар мина през малкия вратник на крайния широк двор, откачи гъжвата на голямата леса и отвори широко. Н. Попфилипов, БД, 9. Поветът е навит на гъжва, козарят провира ръката си през гъжвата и я нахлузва на рамото. Й. Радичков, СР, 8. За да запазят пътищата.., [въстаниците] набивали са колове и преплитвали с дебели гъжви от диви лози. Д. Маринов, СбНУ II, 100.

2. Тясно и дълго парче плат, увито около фес; чалма. Конниците бяха презрамчили пушки, червените дъна на фесовете им едва личаха от заскрежените гъжви, които бяха намотали над ушите си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 47. На ниски столчета пред вратата бяха насядали десетина бедно облечени турци, кой с фес, кой с бяла гъжва на главата. А. Христофоров, А, 182. Пред тия селяне вървеше един стар турчин с огромна гъжва. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. С каруци и коне из селото препускаха сватбари.., с бели дарове, завити като гъжва около главите им или прехвърлени през рамо. Й. Йовков, Ж, 1945, 65. В битолските и прилепските села навиват големи чалми от бял, малко прошарен плат, навити като гъжва кърпи. СбНУКШ ч. III, 287.

3. Прежда, навита по същия начин. Ст. Младенов, БТР I.

— Други форми: гъ̀жба, гъ̀жева и гъ̀жова.