ГЪ̀ЗЕР

ГЪ̀ЗЕР м. 1. Простонар. Всяка от двете месести и закръглени половинки на седалищната част на човека и на някои четириноги (Ст. Младенов, БТР I). Ранен бил в гъзера. Ст. Младенов, БТР I, 489.

2. Задна част на нещо. Делчо секна огън, запали голям къс прахан, забучи го на един дълъг прът и приближи към гъзера на топа. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124.

3. Диал. Тъп край на яйце (Н. Геров, РБЯ).

4. Диал. Дъно, долна част на нещо. Той [бай Коста] само посяга с широкия нож на динята към опашката (по-скоро това ѝ е шапка) и динята: Тра-ас! — чак долу през гъзера (бившият цвят, който я ражда), линията начупена като светкавица, вътре червено, та се не трае. Д. Цончев, ЛМ, 46-47. Ми не фърли [овчарят] яболка во вода, / първ яболко остана над вода; / .. / а трекьото на гъзер паднало. Нар. пес., СбБрМ, 77.

Списък на думите по буква