ГЪЗИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪЗЍЦА ж. Диал. Умал. от гъз; гъзе, гъзец, гъзле. В село Сулиманлар един беден селянин се позовал на рабошите, но веднага бил повален и пребит с опакото на ятаганите. Когато.. [кметът] на селото отишъл заедно с други селяни да се оплачат на Мушом бея в Цариград, той им отвърнал: "Мирна главица — здрава гъзица." Н. Хайтов, ШГ, 142. Алвица не насища гъзица. Послов., СбНУ ХХV, 15. Блажени им ръчици, проклети им гъзици. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 43.