ГЪЗНИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЗНЍСВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; гъзнѝсам се, ‑аш се, св., непрех. Диал. Обръщам се заднишком с гърба си, с гъза си към някого или към нещо. И тогава чичо Цеко Герака си плюл на ръцете и както се гъзнисвали към неговата кръчма войници и офицери, той, като взимал с дясната ръка шише по шише от земята, улавял за рамото кой му падне, обръщал го към себе си и — цап — по челото. Й. Вълчев, РЗ, 91.