ГЪЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀ЗЯ СЕ, ‑иш се, мин. св. гъ̀зѝх се, несв.; непрех. Простонар. Грубо. Навеждам се към земята, като превивам така тялото си, че силно изпъква задникът ми, с който съм обърнат към някого или към нещо; дупя се, гъзурча се, гъзуря се.