ГЪК

ГЪК междум. Обикн. в съчет.: (Не) казвам (река) гък. Разг. Не казвам дума, не издавам звук, обикн. за да изразя своето несъгласие с нещо или поради страх, смущение и под. — Учителят право думаше: "Срамота е, дето сме се свили и мълчим! Хляба из ръцете ни измъкват, а ние гък не смеем да речем!" Д. Марчевски, ДВ, 130. — Хубаво му мислете: само някой да се мръдне или да каже гък. Ушите му ще изкъсам!... Ст. Чилингиров, РК, 137. Мислители! Да останете на мене, в миша дупка бих ви натикал, гък няма да речете, никъде няма да се мяркат очилатите ви мутри!... Г. Караславов, Избр. съч. II, 182. Мене ме поби студена пот, гък не мога да кажа. Й. Радичков, ББ, 91. Ни гък, ни мък; ни гък. Разг. Нито дума, нито звук. Да не си продумала някому, че езикът ти отрязвам. Като няма да си, ни гък, ни мък... Й. Йовков, Б, 23. Мнозина се прекръстиха. Други подхванаха песен — тях войводата спря: — Вие ум имате ли? Ни гък! Ст. Дичев, ЗС II, 19. Ненадейно от двете му страни [на Боби] застанаха двамата туристи близнаци. — Не говори! — заповяда единият. — А слушай!.. — Какво искате? — запита с пресъхнали устни момчето, забравило романите и всичките си способности. — Да ни последваш! И — ни гък! П. Бобев, ГЮМ, 128-129.

Списък на думите по буква