ГЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; гъ̀кна, ‑еш, мин. св. гъ̀кна̀х, св., непрех. Разг. Казвам, произнасям една-две думи или само издавам някакъв звук, като израз на несъгласие с нещо като възражение срещу нещо или от страх, смущение и под.; продумвам, обаждам се. — Слушай, капитанче, само да гъкнеш и ще те резна с ножчето! — каза той мрачно, без капка хумор в гласа си. П. Вежинов, НС, 260. Пък ако някой гъкнеше, в Околийското управление щяха да го научат откъде изгрява слънцето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 22. — А пък — .. тия дни, като ходя в града, ще взема още вестници от тоя брой, да си имате повечко. Та като гъкне някой от тия, нашите гадинки, цап в зър‑

келите! Ст. Даскалов, СЛ, 328. Един снажен посивял господин с бомбе на главата.. по едно време грабна ме под мишците и ме подигна до главите на всички. Аз бях изненадан, гъкнах само и не се противях. А. Страшимиров, А, 331. // С отриц. Не казвам нито дума, не издавам никакъв звук. Да се завре [циганинът Рамадан] в храстите, дето залягал Личо, и Личо само го похванал за врата и го залепил на земята до себе си да лежи и циганинът не гъкнал до вечерта едно, от страх, второ, защото Личо.. не му давал да гъкне. К. Георгиев, ВБВЛ, 68. Овчарчетата не гъкнаха повече. Срамежливо се споглеждаха и мигаха като виновни. Мълчаливият им другар хубавичко ги беше засрамил. Ив. Хаджимарчев, ОК, 30. След второто шише Филчо пак се накани да подсети за домашните съдове, които трябва да калайдисва, но Цеко Пинташки не го остави да гъкне. — Не бързай. Аз нали съм ти казал. Т. Харманджиев, КВ, 320. Котакът падна като камък върху плочения покрив на дядовата Падежкова воденица и не можа да гъкне, защото беше пребит на място. А. Каралийчев, ПС III, 41. Тя [Ангелина] се преоблече и седна пред овалното огледало на снаха си — нейният брат ѝ го бе преотстъпил, без да гъкне. П. Вежинов, НБК, 155-156.