ГЪЛГОЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪЛГО̀ЛЕНЕ
ГЪЛГО̀ЛЕНЕср. Диал. Отгл. същ. от гълголя; бълболене, бълбукане. Стоеше и се колебаеше, измъчван от своята жажда, която ставаше все по-нетърпима под тихото гълголене на водата. Ем. Станев, ВТВ, 76.