ГЪЛГОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛГО̀ЛЯ, ‑иш, мин. св. гълго̀лѝх, несв., непрех. Диал. 1. За вода — тека или се плискам, като издавам непрекъснат еднообразен шум; бълболя, бълбукам. Тук е страшно! Морето диша. Вдига го нависоко и отведнъж го хвърля в бездната си. Вълните щипят със студени пръсти, водата гълголи заплашително — гневи се морето. А. Мандаджиев, ОШ, 32. По-отдалеч долиташе песен на славей, гълголеща като чисто скокливо поточе. Б. Болгар, Б, 55.

2. За течност — издавам особен шум, като изтичам от съд с тясно гърло; гъркам (Т. Панчев, РБЯд).