ГЪЛТАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛТА̀Ч¹ м. Анат. Покрит с лигавица, кух мускулест орган с форма на бутилка, обърната с гърлото си надолу, разположен зад носната и устаната кухина, който участва в гълтането и едновременно служи и като дихателен път; фаринкс, глътка. Тези пневмонии представляват инфекции с микроорганизми, които нормално обитават горните дихателни пътища — носа, гълтача. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 25. Храносмилането се извършва в органите на храносмилателната система — устна кухина, гълтач, хранопровод, стомах, тънко черво,.., с участието на редица храносмилателни жлези. Анат. VIII кл, 45.

ГЪЛТА̀Ч² м. Човек, който гълта нещо (обикн. фокусник, който оставя впечатление у зрителя, че гълта нож, огън и др.). В един цирк бил ангажиран гълтач на ножове. На първата репетиция новият артист глътнал три игли и четири карфици. Ст, 1968, бр. 1187, 4. Циркаджийски палатки, фокусници, качени върху маси и столове, пъстроцветни люлки, гълтачи на ножове и саби, всичко това привличало и въртяло около себе си хиляди софийски граждани и шопи — дошли да се позабавляват извън чертите на града. НТМ, 1962, кн. 3, 12.