ГЪЛТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛТО̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Глътка. Димята я пресуши на три могъщи гълтока и като откопчи паницата, джуните му пльокнаха. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4. Изпи ракията си на един гълток. Ст, 1964, бр. 940, 2. — Да си ни жив и здрав, Борисе, добре дошъл, да е на хаирлия! — провикна се Герана, отпи няколко мъжки гълтока и ми подаде шишето. П. Ангелов, Ж, 15.

— Други форми: глътъ̀к и гълтъ̀к.