ГЪЛЧАВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЧА̀ВИЦА ж. Диал. Глъчка, глъч, гълчава. През шумоленето на тютюневите листа, сред шетнята и гълчавицата в склада тя все си мислеше за него. Г. Караславов, ОХ III, 7. Първан се наметна, позаслуша се в гълчавицата,.. и излезе на улицата... Н. Кирилов, ПД, 125. Веднъж, докато спял, през сън, / бай Петър чул гълчавица навън. Д. Подвързачов, Б, 11.