ГЪЛЧОТЀВИЦА

ГЪЛЧОТЀВИЦА ж. Диал. Глъч, глъчка; гълчава, гълчавица. Още архимандритът не успял да излезе из килията и още архидяконът не успял да затвори вратата, а из манастира са повдигнала такава страшна гълчотевица, която накарала архимандрита да са върне назад и да каже на своя приятел така: "Ние сме предадени. Манастирският двор са е напълнил с въоръжени хора." Л. Каравелов, Съч. V, 76.

— Друга форма: глъчетѐвица.

Списък на думите по буква