ГЪЛЪБАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЪБА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Мъж, който отглежда гълъби. Хората забравиха, че се казва Христо Трайков. Когато ставаше дума за него, наричаха го Христо Гълъбаря. От сутрин до вечер се точеха у тях любители-гълъбари, разговаряха за породи, спореха, момчетиите от целия град търгуваха с него. А. Михайлов, ДП, 11. Много деца имаха зайци и гълъби,.. Някои от малките гълъбари дресираха своите гълъби да примамват чужди. П. Мирчев, СЗ, 74. Гълъбарите от улицата вече бяха вдигнали гълъбите и те летяха в чистото синьо небе. С. Стратиев, СВМ, 77.