ГЪЛЪБАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЪБА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Малка постройка или помещение (обикн. в таван на къща) или кафез за отглеждане на домашни гълъби. Горе на тавана гукаха гълъбите на бившия началник... "Кой знае колко са измърсили тавана, трябва да им направя гълъбарник" — помисли си Станкулов. М. Марчевски, П, 225. Той веднага се залови с построяването на собствена оранжерия на ресторант-сладкарницата,.. Освен това енергично се зае със създаването на.., гълъбарник, рибарник и пчеларник. Тарас, СГ, 7.

2. Прен. Ирон. Малко паянтово жилище, обикн. нависоко. — Пък и къщата няма да е голяма,.. — Да се подслони челядта ми, че знаеш, в оня гълъбарник не може вече да се живее. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 79. // Остар. сега разг. Ирон. Помещение за задържане на арестувани. Може само две-три нощи да нощуваме в гълъбарика, додето се изпита работата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 48. В Саутверк едва има три общи здания чютовни: палатът на кентбрийский архиепископ, гълъбарникът за длъжниците и болницата за лудите. Ив. Богоров, КГ (превод), 92.