ГЪЛЪБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЪБЍЦА ж. Женски гълъб. Гълъбицата разпери неспокойно криле, подхвръкна до ракитовия храст. Н. Нинов, ЕШО, 14. — Тоньо, мама, я гледай онези гълъби; я виж как гълъбът гони гълъбицата и я удря с криле. Ив. Хаджийски, БДНН II, 130. В гнездото имаше две съвсем мънички гълъбчета.. В това време долетя майка им — гъ‑

лъбицата. Ив. Остриков, ОП, 64. Гълъбици бели, / где сте вий летели, / спрете, затрептете, / тук си покацнете. Ц. Церковски, Съч. II, 38.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към девойка, любима и под. — Християнийо, обич моя, утре тръгвам отново на гурбет, ще ме чакаш ли, гълъбице моя? П. Спасов, ГЛЗЗ, 75. — Драга гълъбице — обърна се тя към сестра си, — да си идем. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 114. Там, в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака, / вие китка мене чака. П. К. Яворов, Съч. I, 37. Глас отрони хубава девойка: / — Аз си нося кървава ръкойка. / .. / че ги срещнах рано деветина — / млад войвода с вярната дружина... / Девет бяха, девет ми казаха: / — Стой! Почакай, гълъбице плаха! Ем. Попдимитров, К, 130.