ГЪЛЪБИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪЛЪБЍЧКА ж. Умал. гальов. от гълъбица. Един голям гълъб с ръждива перушина — .. — задиря плаха мъничка гълъбичка, която щъпука по керемидите с червените си крачета и не му ще утринните милувки. А. Каралийчев, НЗ, 208.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към девойка, любима и под. — Защо си глупава, гълъбичке? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 20. — А ви, мои принцеси — продължи тя, кога пристъпи до ония млади девици, — ви мислите, че сте зашли тук да ся покажете, че сте хубави,.. Това е глупост, мои гълъбички, глупост. С. Радулов, ГМП (превод), 101.