ГЪ̀ЛЪБКА

ГЪ̀ЛЪБКА1 ж. Гълъбица. Тя пожелава да се превърне в някаква птичка, за да навести своята дъщеря,.. И молбата ѝ се изпълнява: тя става сива гълъбка. Б. Ангелов, ЛС, 112. "Боже ле, вишни господи, / стори ма, боже, престори на сива пъстра гълъбка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 209.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към девойка, любима и под. Никога не са ѝ виждало / от Славка мома по-умна, / по-умна и по-хубава, / по-спретната и по напета, / по-лепа бяла гълъбка. Ц. Церковски, Съч. II, 200. Думите на песента все по-допадаха на самия певец — той пееше: Сладно ле, тиха гълъбка, море, / Сладно ле, златна ябълко! / Расла си, Сладно, при майка, море, / кахъри не си виждала. А. Страшимиров, ЕД, 26.

Списък на думите по буква