ГЪЛЪБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀ЛЪБНИК
ГЪ̀ЛЪБНИК1, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Диал. Обредна сватбена пита, която се меси преди сватбата и се украсява отгоре с гълъбчета (птичета) от тесто; гълъбе2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЪ̀ЛЪБНИК2, мн. ‑ци, след числ. ‑а, м. Остар. Гълъбарник (в 1 знач.). Добитъците поминуват в обори ..; гълъбите в гълъбници (т. кафези). Т. Шишков, ПХ (превод), 45.