ГЪЛЪБОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪ̀ЛЪБОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до гълъб1, който е на гълъб1. Той се скри зад храстите край пътя, разчупи хляба и започна да къса вкусното гълъбово месо. Той изяде двата печени гълъба. Г. Караславов, Избр. съч. V, 353. Тънкото фюфюкане на гълъбовите криле го възбуди. Елин Пелин, Съч. II, 197. — Искам да ида някъде, дето хората ядат печени агнета, гълъбови дробчета, рибици, пъстърва, петровски зачервени пиленца и пият черно винце мелнишко! А. Каралийчев, В, 82. Пейчо остана целия ден в Рътските колиби. Помага на Златка в къщната работа, ходиха с нея при козите, губиха се из гората да търсят гълъбово гнездо за щастие и се върнаха привечер. К. Петканов, П, 54-55. Гълъбово яйце.
2. Книж. Който има светлосив, светлосин, сивосинкав цвят. Големите гълъбови очи на бледичката Лида заблестяха. В. Геновска, ПЮФ, 112. И наново гълъбовата, изписана от Лондон пелерина на майор Молчев се развя по "Царя"... Д. Кисьов, Щ, 151. Костадин знаеше, че лозето на бъчваря е край пътя,.. Погледът му срещаше все същата изоставеност и глухота и диреше отмора в гълъбовата верига на Балкана. Ем. Ста‑
нев, ИК I, 163. Дали защото над полето припадаше гълъбов здрач и вече бяха започнали да се обаждат щурците,.., — на Георги се стори, че току-що покрай него е минало най-милото привидение, което някога се е присънвало пред очите му. А. Гуляшки, Л, 39. Изпрати я до антрето,.. И тук за пръв път видя отблизо очите ѝ — избледнял син цвят, почти гълъбов, никакво усещане за жизненост. П. Вежинов, НБК, 310.
◊ Гълъбово око. Растение от рода гълъбови очички (оченца). Anemone hepatica. Гълъбова опашка. Бързолетяща пеперуда от семейство вечерници, която има тесни, тъмнопепеляви, с три тъмни ивици предни крила и тесни оранжевокафяви задни крила. Macroglossa stellatarum. Гълъбови очички (оченца). Многогодишни тревисти растения с многобройни триделни или петделни листа на дълги дръжки и със сини, розови, пурпурни или бели цветове, които растат из храсталацитге и широколистните гори. Hepatica. А то и пълно с цветя: небосносини гълъбови очички; цветчето на медуницата вече станало светлосиньо. Г. Марковски, СК, 89-90.