ГЪМЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪМЖА̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, и ‑ѐх, несв., непрех. Обикн. в 3 л. 1. За множество живи същества — движа се безредно, обикн. в ограничено място, като произвеждам сравнително не много силен шум. Найден и Стайно влязоха в кръчмата. Беше горещо и задушно, гъмжаха рояци мухи и досадно кацаха навсякъде. В. Геновска, СГ, 18. Такава булка никой не беше виждал!... Наоколо ѝ гъмжаха дечурлига като врабчета. К. Калчев, ПИЖ, 106. Гъста тълпа гъмжеше вече около кладенеца. Й. Йовков, ЖС, 176. Около тях гъмжеше навалица, минаваха хора, свиреха клаксони, трескаво кипеше животът. Д. Димов, Т, 103. Долу, по пясъчния път, който води за Сфинкса, гъмжеше народ. Хората изглеждаха дребни като малки птици. Хр. Максимов, СбЗР, 361.

2. Намирам се в много голямо количество. — Бай Пеньо, има ли много змии в оная скала? — Само за змии да питаш. Гъмжат. Ст. Чилингиров, РК, 116. Но в Чакърдере наистина гъмжат раци. Хр. Смирненски, Съч. III, 153. Над полето едър прах се носи, / в синурите гущери гъмжат. Н. Фурнаджиев, ВД, 53. Дълбоко уязвена, княгинята видя отново великолепието на големия град и разбра съблазните, които гъмжаха из неговите гънки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 77. Всичките тия неразрешени въпроси гъмжеха в главицата на Сивушка. О. Василев, ДГ, 15.