ГЪНЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀НЧИЦА ж. Умал. от гънка (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Натрапените грижи на шивачките личаха във всяка гънчица на скъпата тъмномаслинена копринена материя [на роклята]. Г. Караславов, Т, 13. Погледът му [на полковника] бе добил отново своя стоманен отблясък, макар умората да бе покрила със ситни гънчици слепите му очи. П. Вежинов, СО, 154. Момчето все още не променяше дълбоко изплашения си и смутен вид.. Стоеше вдървено пред вратата, облечено в най-моден юношески костюм, без гънчица и без петънце по него. Л. Дилов, МСП, 56. Макар и унесен някъде, Парашкев бързо отсъди по енергичните гънчици около носа, че момъкът е годен да борави с реалния свят. Д. Вълев, З, 175-176. Без да се спират, нито да използуват малките гънчици и синори в нивите, войниците продължаваха смъртоносния си марш. М. Кремен, Б, 80.