ГЪРБАВЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРБАВЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. гърбавя̀х, прич. мин. св. деят. гърбавя̀л, ‑а, ‑о, мн. гърбавѐли, несв., непрех. Ставам гърбав, ставам по-гърбав. гърбавее се безл. — Ела де, поседни малко сред народа! Все страниш, все научна дейност. От работа се гърбавее, това да го знаеш от мене. Кротко, бавно, за къде си се залетяла? Н. Сте‑

фанова, ПД, 17. — Не съм мила прозорци. Аз знам една и на тебе ще ти я кажем: и ти недей да се блъскаш много, от работа се гърбавее, не се хубавее. Н. Стефанова, ОС, 72.