ГЪРБАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРБА̀Ч¹ м. Увивен храст с лъскави елипсовидни листа и цветове, събрани на рехави съцветия, който расте у нас всред крайречни или крайморски храсталаци и се използва като декоративно растение и в медицината. Periploca graeca. Увивните растения, на които Лонгозът дължи своеобразната си физиономия, напомняща тропическите гори, са: скрипката.., гърбачът.. (Periploca graeca), поветът. ПН, 1932, кн. 4, 56. Тук [резерват "Камчия"] могат да се видят над 40 дървесни и храстови видове (ясен,.., гърбач,..) и много дивеч. ПЗ, 1981, кн. 10, 18.

2. Бот. Род храстовидни растения и лиани от сем. устрелови, разпространени в Европа, Азия и Африка, които служат за декорация — като увивни, а кората им се използва в медицината. Periploca.

ГЪРБА̀Ч² м. Диал. 1. Бич от волска жила или от волска кожа. Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя.. Ала личеше си, че не само ушите не щеше да отреже на своите развеселени съратници, ами и с гърбач не би ги подхванал — само щеше да повика и да покрещи. Ст. Загорчинов, ДП, 43.

2. Удар, нанесен с такъв бич. Той изял и пет-шест гърбача. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 186.