ГЪ̀РБЕЛ

ГЪ̀РБЕЛ м. Остар. и диал. Гърбица (в 1 знач.); гърбеж. Когато [гърбавият Ненчо] отивал в конака на дунавския валия, то душата му слязла в петите, а когато чул от кир Георги, че опасност грози не на неговия гърбел, а на чуждите глави, то захванал да гледа яростно и да измишлява отмъщение. Л. Каравелов, Съч. IV, 181.

Списък на думите по буква