ГЪРБИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРБЍНКА ж. Умал. от гърбина; гръбче. Детето се мъчеше да заспи, но не можеше: Станка метна върху гърбинката му някакво палтенце и изтрополи непредпазливо по стръмната стълба. Г. Караславов, ОХ III, 409. Сред къщи на една клечка висеше обесен един ямурлук,... Той за покривка, и за постилка, той за в къщи, той и за вънка, и,.., той на гърбинка. Китка, V, 1877, кн. 15, 17.