ГЪРБОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РБОМ нареч. 1. С гръб към някого или към нещо; гърбешком, гърбешката. На другия ден татко,.. беше много сърдит. Стоеше до прозореца гърбом към мене и аз виждах как широките му рамене потрепваха от време на време. Сп. Кралевски, ВО, 60. Пред портата започна схватка. турците бяха наизвадили ножове и пищови,.. и притиснати един до друг, отстъпваха гърбом към отворената порта, към улицата. Д. Талев, ПК, 273. Филип се обърна гърбом, за да не я вижда, но смехът още дълго продължаваше да звучи в ушите му. Ем. Манов, БГ, 69. Тя се обърна гърбом към нас и хвърли камък през главата си — мълчаливо пожелаваше да не се върнем никога вече. Г. Белев, ПЕМ, 110. От двете страни на брошката [в дърворезбата на овчарската чашка] излизат две птици, обърнати гърбом една към друга. СбНУ IV, 80.

2. По гръб с лице нагоре; възнак. Нощта сграби белия манастир и го залюля. Драган

съблече власеницата си, нахлу памуклията антерия и легна гърбом върху коравия одър. А. Каралийчев, ПГ, 120. Пияният и зъл татарин изтича към Куман и го шибна през протегнатите ръце, а Кудай Берди блъсна в гърдите, така че старецът падна гърбом. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 65. Черните мустачки и прострените върху одеялото ръце падсказваха, че раненият лежи гърбом. Ст. Сивриев, ЗСБ, 209.