ГЪРБУ̀ШКА

ГЪРБУ̀ШКА ж. и м. 1. Жена (мъж) с гърбица; гърбуша (гърбушко). — Еньо, дай ракийка, байчов, па ще те оженя за Станка гърбушката. Елин Пелин, Съч. III, 113. И той се мисли напълно отплатен към нея, като се наслаждава от песните ѝ, като отвръща с нямо състрадание на бистрите ѝ погледи. Що може да чака повече една гърбушка? К. Величков, ПССъч. VII, 210. Той беше твърде нисък и, както ми се стори, малко гърбав и с изкривено ляво рамо.., Жана сложи писалката и заоглежда широката стая. — Я го виж ти него, гърбушката проклета, какъв се е наредил! — рече тя — чуваш ли го; гостна, спалня, работен кабинет... Г. Райчев, Избр. съч. I, 169. На кръстопътя долу, с восъчно лице, / с дебела черна плитка на тила прибрана / и с мандолина във ръцете — / гърбушка малка — ни жена, нито дете, / посред тълпа с разкрити дъждобрани — / .., / стои и пее. Е. Багряна, ЗМ, 42.

2. Гърбица (в 4 знач.). Мълчаливо вървяхме нагоре по каменистия рът,.., един праг на Стара планина,.. с всичката си дивост и величие изпречваше и въздигаше пред очите ни своите огромни гърбушки, обрасли с търнаци и бурени. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 106. Далеко се синееше гърбушката на връх Богдан, а под него се разстилаха партизанските гори около Барикадите. Ст. Станчев, ПЯС, 30.

Списък на думите по буква