ГЪРГО̀РЯ

ГЪРГО̀РЯ, ‑иш, мин. св. гърго̀рѝх, несв., непрех. Разг. 1. За вода — издавам непрекъснат еднообразен шум, когато тека или се плискам; бълболя, бълбукам. Водата между тръстиките гъргореше тихо. Л. Дилов, Т, 255. Само покрай дъхавата поляна на Шилигарника тя [реката] намира тераса за къса почивка, колкото да си поеме дъх пред плътните смърчови завеси. И после пак припряно и пъргаво тича, гъргори, сърди се

и тътне под нас. Ст. Станчев, ПЯС, 57. ● За съд, в който ври течност. Самоварът тихо гъргореше между тях. Ст. Дичев, ЗС II, 358.

2. Произвеждам еднообразен шум, наподобяващ търкалянето на объл предмет по твърда повърхност. Тръгваме.. Няколко чифта ръце в ритъм теглят дебело въже, други спускат, трети навиват, огромен рудан гъргори и се върти. Един малък влекач бавно повлича [кораба] "Бачо Киро". Б. Трайков, ВО, 6-7. Раздигаха килимите и аз по цял ден гъргорех с тях [летните кънки] насам-натам по голия паркет. Сп. Йончев, ШД, 50. Бричката крета и подскача. Колелетата нещо гъргорят с камъните, но вървят послушно подир кончетата. Ст. Станчев, НР, 79.

3. За птица — издавам специфични гърлени звукове. Два едри пауна ходеха бавно по плочите и гъргореха нещо важно и сърдито. Ст. Загорчинов, ДП, 288. А дъжда все плиска и подскачат / бъкели по локвите събрани; / и под мойта стряха там гъргорят / сгушените на заслона врани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42.

4. Диал. Бърборя, дърдоря (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква