ГЪРГЪ̀Р

ГЪРГЪ̀Р м. Риболовна мрежа за улов на пасажни риби в морето и в океана, в горния си край с въже с коркови плочи, а в долния — с друго, прокарано през халки, чрез което тя се пристяга, когато рибата влезе в нея. Пасажните риби се ловят чрез неподвижни мрежи — гъргъри. Зоол. VII кл, 77. — Не мога да стоя, когато другите ловят — каза Матьо и на своя отговорност отправи "Балкан" в южните води. Близо до Босфора заметна гъргъра и хвана пет тона турук. ЛФ, 1958, бр. 11, 1.

ГЪРГЪР

ГЪР-ГЪР и утроено гър-гър-гър... междум. Разг. Пренебр. За наподобяване на дълго и безмислено говорене; дър-дър. Ако пък седянкваха другарски и при тях имаше и стари жени, минеше се, каквото се минеше, и Радка, както стоеше, се обръщаше към жените на смях. — А вървете си, ма! От вас пък бял свят не видяхме! "Гър-гър-гър-гър" — стига ви толкова приказки! Ил. Волен, ДД, 116.

Списък на думите по буква