ГЪРКОМАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРКОМА̀Н и ГЪРКОМА̀НИН, мн. гъркома̀ни, м. През турското робство — мъж от негръцки произход (обикн. християнин в Османската империя), който се гърчее и е запален привърженик на всичко гръцко. В града силите бяха едва ли не равни, при все че гърците и власите-гъркомани бяха значително по-малко от българите, но бяха добре организирани, бяха единни. На тяхна страна бяха и турците. Д. Талев, ГЧ, 89. — Баща ми... Той само кафе знае да пие с турците и да одумва с гъркоманите харните дела на нашите патриоти. Г. Манов, КД, 91. Че и последният [Априлов] не е бил възхитен от апатията на габровските и други чорбаджии към българското образование, личи от присмеха му за тяхното скъперничество и от укора му за "тлъстото невежество" на тия ретрогради, неведнъж и надменни гъркомани. М. Арнаудов, БКД, 12. Дълбоко убедени в ползата от гръцката образованост, нашите хуманисти, които бяха елинофили, но не и гъркомани, не можеха естествено да не препоръчват откриването на гръцки училища и в самата България. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 54. Имаме и ние тука две-три паленца от младите, арбанашка подкваса, гъркомани, продадени души. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 33. Изоставени селата в ръцете на известни деребеи българи,.., с кражби и терор принудиха много от селяните да станат гъркомани, сърбомани и др. БД, 1909, бр. 31, 1.