ГЪРЛАНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРЛА̀НЯ, ‑иш, мин. св. гърла̀нѝх, несв., непрех. Остар. и диал. Високо, силно, с пълно гърло викам. Гърланеха [посетителите] на румънски, руски, гръцки, български, шпаньолски. П. Мирчев, Е, 170. Тук, край децата, се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.