ГЪРЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РЛЕНО нареч. С нисък, плътен глас; гърлесто. Тя тичаше сред ливадите, покрити с резедава, кадифена зеленина, смееше се гърлено. Др. Асенов, СВ, 119. Малката свиреше изтънко и припряно, голямата окарина свиреше гърлено, где подсвирне, где изпъшка — колкото да акомпанира. Й. Радичков, СР, 80. Един гащат петел разтваря големите си червени крила, почва да буха с тях, протяга шия и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. — Като че ли виждам нещо, което доста прилича на крепостни зидове — каза Ондуракс.. той изговаряше думите гърлено и полутихо, сякаш се боеше да не подплаши "нещото" с гръмливия си глас. А. Гуляшки, ЗВ, 339. Мъжът Арсов с бялата риза се поколеба малко, но тръгна към изхода като арестуван, а Янакиев се изкикоти гърлено. Д. Бегунов, СбХС, 133.