ГЪ̀РЛИЦА

ГЪ̀РЛИЦА1 ж. Диал. Гургулица. Я попей ми как гърлица / през море живее, / как в зори девойка бърза / стомни да налее. Превод, Мис., 1899, кн. 5, 482. А майка ѝ отведоха с дене / кахъри в гроба. Ралица остана / при леля си и като свое чедо / я тя отгледа, гърлицата както / отглежда своя рожба, докато / се на крила самичка тя възмогне. П. П. Славейков, Худ С I, 90. Сред въздуха топъл звънтяха мушици / и рой пеперудки невидима мрежа / плетяха, преплитаха ластовки сини / и гърлица пееше в бялата круша. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 188.

Прен. Поет. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любима жена. — Не те целунах тогава,гърлице моя, не те целунах, за да не е първата ми целувка като изтръгната с нож и пищови и от тебе дадена на странник, когото още не знаеш. П. Спасов, ГЛЗЗ, 22. Другарко, сещам аз, последний час настава, / час сбогом и от теб, и от света да зема — /../ Ти, моя гърлице, едничка радост в дните / на самост, на тъга и на беди горчиви. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108.

ГЪ̀РЛИЦА

ГЪ̀РЛИЦА2 ж. Диал. 1. Дифтерия, лошо гърло. — Пусто Янино гърло! Цялото поле трепери от него. — Гърлица да я загърли! От нея човек не може да се вреди! Яна прекъсна песента и отговори на грозната мома. К. Петканов, СВ, 55. — Децата ми гърлица да ги хване, ако.. Гръм да ме тресне! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 221.

2. Заболяване на гърлото у свинете. До двадесетгодишната си възраст тате наистина е пасъл хорските свине. Но едно лято гърлицата така свирепо обхванала стадото, че той останал да стърчи сам сред попадалите от болестта животни. Г. Белев, ПЕМ, 11-12.

Списък на думите по буква