ГЪРЛЦЀ

ГЪРЛЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от гърло (в 1, 3 и 6 знач.); гърленце. [Мирчо] взел я [стоката], за да спечели от нея некоя пара и друга, та да може да изхрани къщата си, да принесе залък в къщи, на стопанката си и на своите дребни дечица, на ония четири малки гърлца, които отдалеч отварят уста. М. Георгиев, Избр. разк., 236. "Чуйте мене, китени сватове, / мое гърлце за винце изгоре!" СбНУ XLIX, 178.

— Друга (диал.) форма: гръ̀лце.

Списък на думите по буква