ГЪ̀РЛЯ

ГЪ̀РЛЯ, ‑иш, мин. св., гъ̀рлѝх, несв., прех. Диал. Окопавам (царевица, картофи и под.), като отрупвам долния край на стъблото с пръст; възривам, заривам. — Ела да похапнем, да си отпочинем, па заран рано, рано картофи ще гърлим. Кр. Григоров, Н, 62. — А Динко и Стефан къде са? — Отидоха на нивата при Дъбачето. Мамини гърлят там, та им рекох да загърлят и нашата царевица. Г. Караславов, ОХ II, 31. гърля се страд. — Гледайте да бъде по-раничко, за да не изгубим деня, че има картофи да се гърлят, жито да се плеви, а градината откога чака за разсаждане. Кр. Григоров, Н, 144.

Списък на думите по буква