ГЪРМЀНЕ

ГЪРМЀНЕ ср. Отгл. същ. от гърмя и от гърмя се. Шумни гласове на всички езици, викове странни се издигаха из сгъстената тълпа и изчезваха всред растящото гърмене. Ив. Вазов, Съч. VII, 157. "Сега учи, сине, пък времето на гърменето няма да закъснее!" Н. Ферманджиев, РХ, 234.

Списък на думите по буква