ГЪРМИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪРМЍЛО
ГЪРМЍЛО, мн. ‑а, ср. Остар. Артилерийско оръдие, топ. Неговата чета [на Хаджи Димитър] удари с успех една малка турска крепост.. Казва се, че Хаджи Димитър добил 4 гърмила. ДЗ, 1868, бр. 43, 162.