ГЪРМОВЀРЖЕЦ

ГЪРМОВЀРЖЕЦ, мн. ‑жци, м. Книж. Гръмовержец. Как да противостои бедното сърце, па било то и на самаго гърмовержца, когато се увият на шията ти белите ръце на Юнона, на една Венера, когато се впият в тебе две очи, плувнали в един океан от срадострастие! К. Величков, ПССъч. III, 44. Матов трябва да е — Христо Матов! Какъв е подпухнал.. И е мрачен, навъсил е .. вежди като гърмовержец. А. Страшимиров, Съч. V, 302.

Списък на думите по буква