ГЪРМОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪ̀РМОЛ м. Диал. Гърмолене. Унесен в приятната гледка, аз се сепвах от силен мъжки глас, от гърмола на каруца по главната селска улица. Кр. Григоров, Р, 63. Сред страшен трясък и гърмол вдигаха бетонни подпори и извозваха руда. В. Ченков, ЗХ, 62. Ръждивата му [на кораба] котва се изсипва с гърмол в реката. Н. Антонов, ВОМ, 110. Нямаше гърмол на улицата — трамваи, автомобили, коли — само мек шум на стъпки по плочите и пърхане на криле. К. Константинов, Избр. разк., 109. Стъпките му се открояваха и сред гърмола на Марин дол, не заглъхваха. В. Милев, РК, 11.