ГЪРМОЛЀНЕ

ГЪРМОЛЀНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гърмоля. През една ранна есенна утрин, огласена от гърмоленето на празни кораби и нестихваща песен на чучулига, ние .. поехме през лозята. А. Каралийчев, ПД, 150. Пролетните дъждове едва-що бяха минали и шумът на пълноводната река се дочуваше и през непрестанното, ритмично гърмолене на влака. Д. Талев, ПК, 865. Долу, от улицата, достигаше шум от гърмолене на каруци, някой път профучаваше лека кола. Кр. Григоров, И, 83. Както седеше на кюмюра в мазето на кметството,.., Дзупака се ослуша в гърмоленето на барабана и разбра, че "уважаемите селяни" се викат на митинг да съдят крадец. Н. Кирилов, ПД, 80. Обр. А ти, човешко самомнение, / едва начело да плодиш, / си годно с празно гърмолене / вселената да проглушиш. М. Недялков, Л, 77.

Списък на думите по буква