ГЪРМОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРМОЛЯ̀, ‑ѝш, мин. св., ‑я̀х, прич. мин. св. деят. гърмоля̀л, ‑а, ‑о, мн. гърмолѐли, несв., непрех. Диал. Произвеждам силен, оглушителен звук, шум, грохот, трясък; гърмя. — Додея ми, сестро върбо, тука да бъда мост. Цял живот денем и нощем по гърба ми гърмолят прости селски коли. А. Каралийчев, ТР, 80. Това са сливенските боази; край техните пенливи потоци се бяха нанизали като патици, една след друга, фабрики, които гърмоляха с машините си. К. Константинов, ППг, 15. ^● Обр. — Тихо,

мари, какво сте се развикали! — притихваше Чубра необичайно, докато само преди една нощ гърмолеше срещу Къната. Ст. Даскалов, ЕС, 27.