ГЪРМЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЪРМЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. гърмя̀л, ‑а, ‑о, мн. гърмѐли, прич. мин. страд. гърмя̀н, ‑а, ‑о, мн. гърмѐни, несв., непрех. 1. Произвеждам гърмеж, изстрел, обикн. с огнестрелно оръжие; стрелям. Кърджалиите препускаха конете си, гърмяха с пищовите си и викаха. Й. Йовков, СЛ, 122. От ранни зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория,.. и гърмяха цял ден. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Гледаш го нищо животно,.., а и то разбира от сладко и кисело. Какво, удари ли го! — Гърмях по иманяри. Сл. Караславов, ИИТХ, 34. Деца на групички тичаха,.., гърмяха с някакви бомбички или пушкала. В. Ченков, ЗХ, 162. // Произвеждам силен звук, наподобяващ гърмеж. Докато младежта танцуваше, в каютите ни гърмяха тапите от шампанското. П. Вежинов, ДМ, 26.
2. За огнестрелно оръжие, снаряд и под. — произвеждам гърмеж. А [турците] помнят така също, че руските куршуми далеч бияле, че руският топ страшно гърмял и сичко помитал отпреде си. НБ, бр. 66, 259.
3. Прех. Разг. Застрелвам, стрелям по някого. — Да беше ми дал туй, кримката.. — Кримката ли? Да не си луд?.. Кого ще гърмиш? А. Каралийчев, ПГ, 57. Ами има, казва той [един селянин], една кукумявка в къщата, нея гърмях. Й. Радичков, НД, 280.
4. Рядко. За облак и под. — произвеждам гръм. Облак ли черен гърми в небето? Ив. Вазов, Съч. XX, 149. Когато Св. Илия се разсърди, той търкаля каци (бъчви) с камъни, та гърми по небето. СбНУ VI, 93.
5. Произвеждам силен еднообразен, равномерен шум при движение (вървене, въртене, сблъсък, падане от високо и под.). Бясно препускаха конете, железните колела оглушително гърмяха, ездачите въртяха бичове и сабли. Й. Йовков, Разк. II, 85. Воденицата глухо гърмеше. Елин Пелин, Съч. I, 85. Водопадът гърми, бухти, реве заглушително. Ив. Вазов, Съч. XVII, 10. Беше тихо и спокойно, като че ли по тия места не беше гърмяла никога сеч, не бяха текли реки от кръв. А. Гуляшки, ЗВ, 234. После [платът] беше грабван от елеватори и с тях разнасян по другите етажи, в които гърмяха електрически шевни машини. Г. Белев, КВА, 224. Пак ли са старите цигани? / Пак ли по тъмно коват? / Чукове сръчно издигани — / сръчно въртят се, гърмят. Хр. Смирненски, Съч. I, 53.
6. За музикален инструмент, камбана, звънец, радио, високоговорител и под. — произвеждам, издавам много силен звук. Навън гърмеше военна музика. Строени войници маршируваха назад-напред. А. Каралийчев, НЧ, 84. Гърмят тежки звънци; едни са железни хлопки, които звънят глухо и тъпо, други са тучени, с висок и мелодичен глас. Й. Йовков, АМГ, 138. Манифестация.. Целият град е излязъл. Главната улица и площадът са пълни с народ. Радиото гърми. Ехтят песни. В. Бончева, АП, 68. Гърмят камбани. Грей потъпкана слава / на старий християнски град. Ликува робът. К. Христов, Кр, 7. Гърмят барабани, / тръбите тръбят! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 18. Гърмят клепалата екливи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.
7. За глас, вик, музика и под. — звуча много силно. В ушите му [на Борис] още гърмеше басовият глас на Спиридонов, обонянието му още усещаше дъха на лаванда от дрехите на Мария. Д. Димов, Т, 65. Когато се връщахме с виолетови лица от черешите,.., на улицата гърмяха цигански песни. Ст. Стратиев, СВМ, 10-11. Около него гърмеше лудешки смях. Й. Йовков, Разк. II, 19. Брат ми,.., е пуснал радиото много силно. Той възприема музиката само когато гърми в ушите му. Ст. Христозова, ДТСВ, 38. — Да живее Андроник Първий!.. А викът непрестанно гърмеше и крамолата не престаяше. Б. Димитров, А I (превод), 54-55. // Прен. Говоря, казвам нещо със силен глас. — Моят [мъж],.. като земе много да вика, да гърми в къщи, това му казвам: в търните ще спиш. Вика, псува, бутне паницата с боба. Д. Талев, ПК, 496. — Душмани! Разбойници! Пладнешки обирници! — гърмеше Хаджията и бършеше дебелия си врат. Чудомир, Избр. пр, 97. А Коритаров посвоему тълкуваше ясния поглед на новия си помощник и неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се надвикваше с шумливия поток. Х. Русев, ПЗ, 24. Владика от царските двери / гърми: "О български мъже, / овчари, орачи, боляри — / отцовско грабнете оръжие!" Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 15. Отец Агапий гърмеше от амвона: — Покайте ся и покайте ся, грешници! Б. Димитров, А I (превод), 102.
8. Обикн. с предл. от. За място — изпълнен съм с много силен звук, гласове, песни, шум и под. Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма Св. Възнесение. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Собата гърми от шеги, закачки и смехове. Т. Влайков, Пр I, 131. Площадът гърмеше от овациии, от скандирани лозунги, бе задръстен от знамена и плакати. Ем. Манов, ДСР, 437. Гергьовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми люлки правят;.., песни — гърми селото. Ц. Церковски, Съч. III, 89. Калитко и друг път бе прескачал насам. Но тогава гората гърмеше от виковете на козарите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 50. Балканът тая нощ е весел — / хайдушка младост пак го разигра. /../ Землянката гърми от
млада песен / (ех, волна партизанска веселба!). В. Андреев, ППес., 39. Подухнели ли тъмни ветрове, Пирин планина започвала да се люлее и гърми. П. Йорданова, СЕ, 5.
9. За слава, вест и под. — разпространявам се много нашироко и много шумно. И най-много гърмеше славата на генерала Тотлебена и генерала Скобелева. Ив. Вазов, БП, 134. — Хвали те, не може да те нахвали [Живко] .. Хе, казва, голям майстор станал Найден. По цяла Стара планина гърми, дума, името му. Р. Стоянов, М, 14. — Срамува се тя от тебе, защото си войвода и славата ти гърми навред по земята българска. М. Марчевски, П, 21. // За човек, институция и под. — ставам прочут, известен заради изключителното си поведение, необикновени качества и под. Какво всъщност означава това? Че Апостолът беше прав, когато мечтаеше Българско да гърми най-бляскаво като едничка държава по цяла Европа! С. Северняк, ИРЕ, 334. Гърмял Добролюбов, електризирал Чернишевски, с една реч, епохата и духовете по това време били такива в Русия, каквито били във Франция в навечерието на великото движение — 1793 г. З. Стоянов, ХБ, 38. гърмя се страд. и възвр. от гърмя (в 3 знач.). О, да съм знаел, да съм знаел аз колко безсънни, какви кошмарни нощи е прекарал той, така, в размисъл, в безнадеждно отчаяние!.. Но какво? Да вземе сега да се гърми?! Д. Калфов, Избр. разк., 139. гърми се безл. от гърмя (в 1 знач.). — А бе, господин Божков — изгледа го тя умолително, — какво е това, моля ви се, не мога да разбера! .. — Обичай — отговори квартирантът. — Нали на всяка Нова година се гърми! Г. Караславов, Избр. съч. II, 460. Никак не ѝ беше лесно на 1942 година, но най-после в 12 часа пристигна. През никоя друга година не се е гърмяло толкова много. К. Видински, НСП, 5. Бой бил е страшен. Малко ся гърмяло с пушки. БДн, 1857, бр. 3, 12.
ГЪРМЍ безл. Чува се, разнася се гръм, има гръмотевици. Проясни се, полето светна на слънце, облаците, по-тъмни и по-черни, потъваха на изток. Нататък гърмеше. Й. Йовков, ЖС, 66. Цяла нощ гърмя, светка / небосводът разярени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 200. Не щат да знаят те [тримата], че пъплели тъми, / че някъде гърми, / че хала идела във планината. К. Христов, ЧБ, 14. Дали гърми ил се земя тресе, / ил се рони Камена могила? Нар. пес., СбНУ XLIX, 62.
◊ Гърмящ газ. Хим. 1. Смес от водород и кислород, която при температура докъм 600° експлодира със силен гръм и се образува вода. 2. Разш. Всяка смес от горящ газ и въздух или кислород, която при запалване може да експлодира. Смес от метан и кислород или въздух представлява метанов гърмящ газ и при запалване експлодира. Хим. X кл, 1965, 9. Гърмяща змия. Кротал. Известно е, че гърмящите змии — кроталите, са с почти неразвито зрение и освен това притежават съвсем слаб слух. Ц. Цанев и др., ЧП, 94.
? Гърми, вали, а не треска. Диал. За човек — слаб и мекушав, който обича много да се кара, но не прави зло. Гърмян заек. Разг. Хитър, опитен човек поради това, че е понесъл всякъкви беди, премеждия; стрелян заек. Не изпитвах никакъв страх, защото както казваха, аз бях гърмян заек. К. Калчев, ДНГ, 56.