ГЪРМЯ̀

ГЪРМЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. гърмя̀л, ‑а, ‑о, мн. гърмѐли, прич. мин. страд. гърмя̀н, ‑а, ‑о, мн. гърмѐни, несв., непрех. 1. Произвеждам гърмеж, изстрел, обикн. с огнестрелно оръжие; стрелям. Кърджалиите препускаха конете си, гърмяха с пищовите си и викаха. Й. Йовков, СЛ, 122. От ранни зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория,.. и гърмяха цял ден. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Гледаш го нищо животно,.., а и то разбира от сладко и кисело. Какво, удари ли го! — Гърмях по иманяри. Сл. Караславов, ИИТХ, 34. Деца на групички тичаха,.., гърмяха с някакви бомбички или пушкала. В. Ченков, ЗХ, 162. // Произвеждам силен звук, наподобяващ гърмеж. Докато младежта танцуваше, в каютите ни гърмяха тапите от шампанското. П. Вежинов, ДМ, 26.

2. За огнестрелно оръжие, снаряд и под. — произвеждам гърмеж. А [турците] помнят така също, че руските куршуми далеч бияле, че руският топ страшно гърмял и сичко помитал отпреде си. НБ, бр. 66, 259.

3. Прех. Разг. Застрелвам, стрелям по някого. — Да беше ми дал туй, кримката.. — Кримката ли? Да не си луд?.. Кого ще гърмиш? А. Каралийчев, ПГ, 57. Ами има, казва той [един селянин], една кукумявка в къщата, нея гърмях. Й. Радичков, НД, 280.

4. Рядко. За облак и под. — произвеждам гръм. Облак ли черен гърми в небето? Ив. Вазов, Съч. XX, 149. Когато Св. Илия се разсърди, той търкаля каци (бъчви) с камъни, та гърми по небето. СбНУ VI, 93.

5. Произвеждам силен еднообразен, равномерен шум при движение (вървене, въртене, сблъсък, падане от високо и под.). Бясно препускаха конете, железните колела оглушително гърмяха, ездачите въртяха бичове и сабли. Й. Йовков, Разк. II, 85. Воденицата глухо гърмеше. Елин Пелин, Съч. I, 85. Водопадът гърми, бухти, реве заглушително. Ив. Вазов, Съч. XVII, 10. Беше тихо и спокойно, като че ли по тия места не беше гърмяла никога сеч, не бяха текли реки от кръв. А. Гуляшки, ЗВ, 234. После [платът] беше грабван от елеватори и с тях разнасян по другите етажи, в които гърмяха електрически шевни машини. Г. Белев, КВА, 224. Пак ли са старите цигани? / Пак ли по тъмно коват? / Чукове сръчно издигани — / сръчно въртят се, гърмят. Хр. Смирненски, Съч. I, 53.

6. За музикален инструмент, камбана, звънец, радио, високоговорител и под. — произвеждам, издавам много силен звук. Навън гърмеше военна музика. Строени войници маршируваха назад-напред. А. Каралийчев, НЧ, 84. Гърмят тежки звънци; едни са железни хлопки, които звънят глухо и тъпо, други са тучени, с висок и мелодичен глас. Й. Йовков, АМГ, 138. Манифестация.. Целият град е излязъл. Главната улица и площадът са пълни с народ. Радиото гърми. Ехтят песни. В. Бончева, АП, 68. Гърмят камбани. Грей потъпкана слава / на старий християнски град. Ликува робът. К. Христов, Кр, 7. Гърмят барабани, / тръбите тръбят! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 18. Гърмят клепалата екливи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 14.

7. За глас, вик, музика и под. — звуча много силно. В ушите му [на Борис] още гърмеше басовият глас на Спиридонов, обонянието му още усещаше дъха на лаванда от дрехите на Мария. Д. Димов, Т, 65. Когато се връщахме с виолетови лица от черешите,.., на улицата гърмяха цигански песни. Ст. Стратиев, СВМ, 10-11. Около него гърмеше лудешки смях. Й. Йовков, Разк. II, 19. Брат ми,.., е пуснал радиото много силно. Той възприема музиката само когато гърми в ушите му. Ст. Христозова, ДТСВ, 38. — Да живее Андроник Първий!.. А викът непрестанно гърмеше и крамолата не престаяше. Б. Димитров, А I (превод), 54-55. // Прен. Говоря, казвам нещо със силен глас. — Моят [мъж],.. като земе много да вика, да гърми в къщи, това му казвам: в търните ще спиш. Вика, псува, бутне паницата с боба. Д. Талев, ПК, 496. — Душмани! Разбойници! Пладнешки обирници! — гърмеше Хаджията и бършеше дебелия си врат. Чудомир, Избр. пр, 97. А Коритаров посвоему тълкуваше ясния поглед на новия си помощник и неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се надвикваше с шумливия поток. Х. Русев, ПЗ, 24. Владика от царските двери / гърми: "О български мъже, / овчари, орачи, боляри — / отцовско грабнете оръжие!" Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 15. Отец Агапий гърмеше от амвона: — Покайте ся и покайте ся, грешници! Б. Димитров, А I (превод), 102.

8. Обикн. с предл. от. За място — изпълнен съм с много силен звук, гласове, песни, шум и под. Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма Св. Възнесение. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Собата гърми от шеги, закачки и смехове. Т. Влайков, Пр I, 131. Площадът гърмеше от овациии, от скандирани лозунги, бе задръстен от знамена и плакати. Ем. Манов, ДСР, 437. Гергьовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми люлки правят;.., песни — гърми селото. Ц. Церковски, Съч. III, 89. Калитко и друг път бе прескачал насам. Но тогава гората гърмеше от виковете на козарите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 50. Балканът тая нощ е весел — / хайдушка младост пак го разигра. /../ Землянката гърми от

млада песен / (ех, волна партизанска веселба!). В. Андреев, ППес., 39. Подухнели ли тъмни ветрове, Пирин планина започвала да се люлее и гърми. П. Йорданова, СЕ, 5.

9. За слава, вест и под. — разпространявам се много нашироко и много шумно. И най-много гърмеше славата на генерала Тотлебена и генерала Скобелева. Ив. Вазов, БП, 134. — Хвали те, не може да те нахвали [Живко] .. Хе, казва, голям майстор станал Найден. По цяла Стара планина гърми, дума, името му. Р. Стоянов, М, 14. — Срамува се тя от тебе, защото си войвода и славата ти гърми навред по земята българска. М. Марчевски, П, 21. // За човек, институция и под. — ставам прочут, известен заради изключителното си поведение, необикновени качества и под. Какво всъщност означава това? Че Апостолът беше прав, когато мечтаеше Българско да гърми най-бляскаво като едничка държава по цяла Европа! С. Северняк, ИРЕ, 334. Гърмял Добролюбов, електризирал Чернишевски, с една реч, епохата и духовете по това време били такива в Русия, каквито били във Франция в навечерието на великото движение — 1793 г. З. Стоянов, ХБ, 38. гърмя се страд. и възвр. от гърмя (в 3 знач.). О, да съм знаел, да съм знаел аз колко безсънни, какви кошмарни нощи е прекарал той, така, в размисъл, в безнадеждно отчаяние!.. Но какво? Да вземе сега да се гърми?! Д. Калфов, Избр. разк., 139. гърми се безл. от гърмя (в 1 знач.). — А бе, господин Божков — изгледа го тя умолително, — какво е това, моля ви се, не мога да разбера! .. — Обичай — отговори квартирантът. — Нали на всяка Нова година се гърми! Г. Караславов, Избр. съч. II, 460. Никак не ѝ беше лесно на 1942 година, но най-после в 12 часа пристигна. През никоя друга година не се е гърмяло толкова много. К. Видински, НСП, 5. Бой бил е страшен. Малко ся гърмяло с пушки. БДн, 1857, бр. 3, 12.

ГЪРМЍ безл. Чува се, разнася се гръм, има гръмотевици. Проясни се, полето светна на слънце, облаците, по-тъмни и по-черни, потъваха на изток. Нататък гърмеше. Й. Йовков, ЖС, 66. Цяла нощ гърмя, светка / небосводът разярени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 200. Не щат да знаят те [тримата], че пъплели тъми, / че някъде гърми, / че хала идела във планината. К. Христов, ЧБ, 14. Дали гърми ил се земя тресе, / ил се рони Камена могила? Нар. пес., СбНУ XLIX, 62.

◊ Гърмящ газ. Хим. 1. Смес от водород и кислород, която при температура докъм 600° експлодира със силен гръм и се образува вода. 2. Разш. Всяка смес от горящ газ и въздух или кислород, която при запалване може да експлодира. Смес от метан и кислород или въздух представлява метанов гърмящ газ и при запалване експлодира. Хим. X кл, 1965, 9. Гърмяща змия. Кротал. Известно е, че гърмящите змии — кроталите, са с почти неразвито зрение и освен това притежават съвсем слаб слух. Ц. Цанев и др., ЧП, 94.

? Гърми, вали, а не треска. Диал. За човек — слаб и мекушав, който обича много да се кара, но не прави зло. Гърмян заек. Разг. Хитър, опитен човек поради това, че е понесъл всякъкви беди, премеждия; стрелян заек. Не изпитвах никакъв страх, защото както казваха, аз бях гърмян заек. К. Калчев, ДНГ, 56.

ГЪРМЯ̀

ГЪРМЯ̀ ж. Диал. Гръмотевица, гръм.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква