ГЪРНЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЪРНЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от гърне. — Толкоз му са кахърите — обади се майката, която,.., бъркаше гърненцето с боба, мушнато в жарта. Ем. Коралов, ДП, 51. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. Те носеха за продан млади петлета и гъски,.., понякога и масло с шарени гърненца. М. Марчевски, П, 162. Той дойде до масата и почна грижливо да подрежда нещата,.. пачите пера за писане — във фарфоровото гърненце. А. Гуляшки, ЗВ, 122. После ги намерих и видях ги [жълтиците], ала не смеех да ги харча, ама му ги сѐ държах; скрила му ги бях в едно гърненце в кюнеца при пещта. Т. Влайков, Съч. I, 155.